Бухово е град в Западна България. Включен е в район „Кремиковци“ на Столичната община, Област София-град.Намира се на около 25 км североизточно от центъра на гр. София.
Градчето е разположено на южните склонове на  Стара планина,на 771 м надм. височина.
Населението на Бухово към 2010 г. е 2 994 жители.
Поселище на територията на града е имало още през праизторическата епоха,среден и късен неолит (новокаменна епоха).Това селище се е намирало на 1,5 км източно от сегашното си място,там са намерени доказателства(керамични останки, чукове, брадви и шила,и др.) оставени от древните обитатели.
Следващите обитатели на района са били траките от племето Серди,които след римската инвазия през 29 г. били подчинени на римляните.
Впоследствие тези земи влизат в пределите на Византия.От този период е раннохристиянската базилика(IV-V в.) в двора на Буховския манастир "Св.Мария Магдалена".Впечатляващите размери на древния храм(41 х 17 м),говорят за значимостта на това място,което с положителност е играело важна роля в духовния живот на християнска Сердика.
През VI-VII в. следват размирни времена,както целият Балкански полуостров,така и  поселищата в Софийското пола са били опустошени от варварите(авари,славини и др.).
Района на днешно Бухово влиза в пределите на българската държава през 809 г.,при управлението на кан Крум.От средновековния период е намиращата се северно от града крепост "Градище",чиито останки може да се видят и днес.
След период на затишие името на Бухово се появява в турските данъчни документи от началото на XV век.
През турското робство са изградени двата манастира над Бухово-"Св. Мария Магдалена" и "Св. Архангел Михаил",през многовековното си съществуване те са едни от бисерите от огърлицата на Софийската Мала Света гора.В тези два манасира,през тъмните векове на турското иго,в условията на на духовен и физически гнет,жителите на Бухово намирали сили да развиват духовна и културна дейност, която е подклаждала пламъка на националното им самосъхранение.
Буховската църква "Св.Николай" е построена през 1928 г.,в нея се намира чудотворната икона на Св. Богородица, копие на  иконата "Достойно ест" от Света гора.Дарител на иконата Емил Михов е от Бухово.Ето каква е историята на светинята:"Някога районът около Бухово е бил част от зеленчуковата градина на София. След построяването на Кремиковци и отварянето на уранова мина хората масово се разболяват и смъртността се повишава рязко. Това е бил мотивът на хората да потърсят помощ от Бога. Емил Михов заминава за Света гора и изпросва от монасите на руския манастир "Свети Панталеймон", които рисуват икони, да направят копие на чудотворната икона "Достойно ест".Иконата, заедно с красив обков, била завършена и осветена по време на десетчасова атонска служба.".
През 2002 г. с тържествено шествие-лития иконата от Атон е внесена в Бухово. Всеки петък оттогава пред светинята се отслужва акатист.Скоро и в София започнало да се говори за иконата на Св.Богородица - много изцеления ставали след службите пред нея.За десет години иконата извършва много чудеса,и дори местните започнали да събират разказите на развълнувани поклонници.
През 1978 г., Бухово официално е обявено за град.